От години тръгването на децата ни на градина е свързано с притеснения не само дали и как ще се адаптират, а и дали изобщо ще ги приемат. Много родители държат да гледат и възпитават децата си в домашни условия, но невинаги това им е възможно. Други виждат ранното тръгване на ясла като най-добрия за тях вариант. Но често пъти притесненията около приема на децата за жалост се оправдават и не успяват да се класират. Тогава се налага реорганизация на цялото домакинство. Включват се баби, гледачки, прибягва се до частни градини и почасово посещение в детски клубчета. Или пък две-три майки взаимно си помагат.

Съществува обаче още един начин за детегледане и той все по-масово навлиза и у нас – родителският кооператив. Най-общо казано това са група родители, чиито дечица са на съвместима възраст, най-често между 2 и 3,6 години, които имат сходни виждания за това как трябва да бъдат отглеждани децата им. Оптималният брой деца е между 5 и 10. (Практиката е показала, че при по-малък брой дечица разходите около съществуването на кооператива са неудобно завишени, а при твърде много деца е трудно да се обърне индивидуално внимание на всяко от тях.) Родителите намират помещение, където да настанят групата, като в мнозинството от случаите се стремят към него да има обезопасен двор или поне да има лесен достъп до хубав парк. Много пъти самите родители се грижат на ротационен принцип за готвенето, чистенето, а нерядко – и за ежедневните грижи около децата. Но като цяло повечето кооперативи си наемат учител.

Какви са плюсовете от участието в родителски кооператив?

Автоматично отпадат притесненията за това как и дали детето ще се адаптира в новата среда. При тази форма на отглеждане на децата родителското присъствие по никакъв начин не се ограничава, а даже напротив. Детето има възможност да се запознава с обстановката в присъствието на близките си толкова време, колкото му е необходимо. В повечето случаи се следва така нареченият Берлински модел за адаптация, при който процесът на запознаване и привикване с групата е съвсем плавен и изцяло съобразен с емоционалните нужди на детето и майката.

При кооперираната форма на отглеждане отпадат притесненията дали ще се откликне на индивидуалните нужди на детето, дали ще се спазят специфичните изисквания на родителите, дали ще има ефективна обратна връзка между възпитателя и родителя, тъй като в кооператива всички заедно изготвят правилата и взимат решенията, касаещи грижата за децата. Детето ви не обича да закусва? Няма проблем! Никой няма да го насилва за това. Държите на веган меню? Искате да знаете с какви точно продукти се приготвя храната на детето ви? Не съществува пречка за това. С какви препарати се пере и почиства? С каквито вие изберете. Искате детето да ходи босо? Да не бъде навлечено с твърде много дрехи? Или пък се притеснявате да не го оставят да се изпоти или настине? Този проблем отпада. Можете да изберете почасов учител, който да занимава децата по метода Монтесори, Валдорф, да им преподава английски, руски, да ги въведе в градинарството, готварството или изкуството? Просто споделете това си желание с останалите и потърсете оптималния вариант.

В помощ на родителите, избрали тази форма на детеотглеждане, съществува Асоциацията за родителските кооперативи. Там може да се почерпи актуална информация за действащите коопчета, да се потърсят идеи и съмишленици, да се открият полезни съвети за всичко, свързано с кооперативите. Съществува и т.нар. група Мрежа родителски кооперативи, където също могат да се научат много нови и полезни неща.

Освен това, винаги можете да се свържете с някой кооператив и да си уговорите среща, за да видите дали и как детето ви ще приеме новата среда. В случай, че мястото и обстановката ви харесат и решите да опитате, следва пробен период на адаптация, за да се провери дали и на детето ви му е приятно в тази обстановка, а също и да се даде време на останалите да го опознаят и приемат. Всичко това става в присъствието и с помощта на родителите. Прекрасно, нали?

Какви са минусите?

Минуси няма. По-скоро нека да ги наречем трудности. Основната е, че за да се случат нещата, трябва да си активен. И то много. Да, има и вече формирани кооперативи, които действат от години, в които порасналите дечица продължават напред, а на тяхно място постъпват нови, стига деца и родители да си допаднат и да имат нагласата да си сътрудничат. Но често пъти близките коопчета са запълнени и пред нас стои предизвикателството да поемем самоинициативата – да открием единомислещи семейства, да потърсим Нашето си място, да изготвим и обсъдим бюджета, да намерим учител, да създадем Правилата на групата… Едно трудно, но невероятно зареждащо начинание.

А ето и разказ за първата среща на едно дете с другарчетата му от РК “Мусала”!